Третяковката разкрива Безкрайната авангардна вселена на Татлин и Родченко

Реконструкция на емблематичната творба на Владимир Татлин - „Кулата на Третия интернационал” и оригинална снимка (вдясно). Снимка: © ГТГ/архив
Реконструкция на емблематичната творба на Владимир Татлин – „Кулата на Третия интернационал” и оригинална снимка (вдясно). Снимка: © ГТГ/архив
МОСКВА. Държавната Третяковска галерия (ГТГ) и Sepherot Foundation от Лихтенщайн отбелязват 125-годишнината от рождението на големия руски авангардист Владимир Татлин с изложбата-посвещение „Бесконечная Татлин Чаша Великого”. Експозицията в световноизвестната галерия („Кримски Вал” 10) включва около 60 живописни платна, графики и ескизи към театрални спектакли, създадени в периода 1900-1920 г., както и възстановки на най-значимите работи на художника, чиито оригинали не са запазени.

Владимир Евграфович Татлин (Vladimir Yevgrafovich Tatlin; 18851953) e ключова личност в руския авангард. Създател на нови форми в изкуството, той е и един от основоположниците на конструктивизма, пишат организаторите на изложбата. С неговото име са свързани най-смелите и най-фантастичните експерименти в руското изкуство от началото ХХ в., които свързват пластичните и пространствените форми с художествените и утилитарните свойства на материалите, даващи възможност за пълното „разрушаване” на живописната плоскост и извеждането й в реалното триизмерно пространство, допълват от галерията.

„Кулата на Третия Интернационал”. „Бесконечная Татлин Чаша Великого, не выпить не только ему – одному поколению…” Тези думи на изтъкнатия историк на изкуството и критик Николай Пунин (Nikolay Punin; 1888-1953) придават на творческите търсения на необикновения артист усещането за бъдеще, което подчертава особената притегателна сила на идеи му в интерпретирането на природните форми и интегрирането им в изкуството…

Татлин е сред най-митичите художници на ХХ в., а съдбата на неговото наследство е драматична. Практически, всички негови експериментални произведения за изгубени и днес са познати само от фотографии и по описание на негови съвременници. Сред запазените произведения са два оригинални контрарелефа и един от моделите на прототипа „Летатлин”. Ето защо, през последните десетилетия, изучаването на творчеството му, както в Русия, така и в чужбина, е тясно свързано с проблема за възстановяването на неговите произведения. Целта на изложбата в Третяковската галерия е да покаже основните, макар и малко на брой, творби на авангардиста от периода на новаторските му търсения и експерименти.

Татлин, „Продавачът на риба” (1911). Снимка: © ГТГ, Москва
Татлин, „Продавачът на риба” (1911). Снимка: © ГТГ, Москва
„Продавачът на риба”, 1911. Ранният период в творчеството на Татлин е тясно свързан с живописта. Краткото пребиваване в Училището по живопис, ваене и строително изкуство (на руски: зодчество) в Москва, обучението в Художественото училище в град Пенза и приятелството с големия руски художник Михаил Ларионов (1881-1964), го превръщат в блестящ рисувач и живописец. Прецизен наблюдател на природата и изследовател на натурата, усетил сакралната мистичност на иконописта и древноруската фрескова живопис, „дълбоко загребал в кубизма” и почувствал стихията на театрално творчество, той създава неповторим синтетичен живописен език, отличаващ го от всичките му съвременни -изми

Живописните работи от 1910 г. – времето на активно участие на Татлин в авангардисткото движение. Негови произведения са представяни в „революционните” изложби „Бубновый валет” (бел.ред.: до 1917 г. това наименование е и синоним на думата „каторжник”), „Союз молодёжи”, Първата футуристична изложба „Трамвай В” – в нея авторът показва полукинетчната обемно-пространствена композиция „Живописен релеф” (1915) и др. Сега, в Третяковката, са експонирани платната „Натурщица” (1913), „Букет” (1911), „Портрет на художника М.Фабри” (около 1910) и т.н., а графичните творби, от тези години, дават възможност на зрителя да проследи, как от енергичната „трептяща” линия на рисунката, художникът достига до обобщаването на формата: „Вдигащият кибрит” (около 1910), „Портрет на Малевич” (1912-1913)

Татлин, „Контрарелеф (Материален подбор)” (1916). Снимка: © ГТГ, Москва
Татлин, „Контрарелеф (Материален подбор)” (1916). Снимка: © ГТГ, Москва
„Контрарелеф (Материален подбор)”, 1916. През 1914 г., увлечен от експериментите и „материалните подбори”, Татлин престава да се занимава с живопис (до 30-те, когато, след завършването на „Летатлин”, отново се връща към четката и платното). Това съвпада с края на пътешествието му из Европа, по време на което той участва в Руската занаятчийска изложба в Берлин и посещава Париж, където се запознава с Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973). През 1914 г. Татлин организира „Първа изложба на живописните релефи” в ателието на Остоженка, чийто програмен лозунг е „Да поставим очите под контрола на осезанието (усещането). Творбата „Контррелеф (Материален подбор)”, от колекцията на ГТГ, е една от малкото запазени оригинални творби-конструкции на художника.

Изобретените от Татлин „Живописни контрарелефи”, моделът на грандиозния паметник на Третия Интернационал, утопичният проект на летателния апарат „Летатлин”, направили го световноизвестен, съжителстват в практиката на артиста заедно с моделирането на предмети, предназначени за всекидневието. Татлин формира оригинален стил в съвременния бит, изчистен от стилизацията и естетиката на миналите епохи, като внася в тях чистота и лаконичност на линията и формата, характерна за „голямото ново изкуство”. Възстановеният чаен сервиз (1923, реконструкция от 2004), дългите шейни (1927-1929, реконструкция от 2007) и изключителният конзолен стол (1929, реконструкция от 1986) са ярки образци на интегрирането на изкуството в делничния живот. Подобно на другите забележителни представители на т.нар. „производствено изкуство”, като В.Степанов, О.Попов и А.Екстер, Татлин разработва модели на всекидневни женски и мъжки облекла, чиито възстановки също са представени в руската столица.

„Натурщица (Модел)”, 1913. Владимир Татлин работи изключително мащабно и за театъра, където продължава изследванията си в синтеза на формите в пространството. В изложбата са показани ранни негови ескизи, за постановката „Цар Максимилиян и неговият непокорен син Адолф” (1911), както и голяма серия от „театрални” графики за операта „Животът на царя” (1913) на основоположника на руската класическа музика Михаил Глинка (1804-1857). Специално място в „театралния цикъл” е отделено и на авангардния спектакъл по „свръхповестта” „Зангези” (1921-1922) от Виктор Хлебников (Viktor Khlebnikov; 1885-1922), с когото Татлин е близък приятел. Със своите новаторски изразни средства – език и форма тази постановка е предвестник на съвременния театър, поясняват от галерията. Хлебников е руски поет и прозаик от времето на т.нар. Сребърен век и е сред основоположниците на руския футуризъм. В експозицията са включени още и скици за сценографията и костюмите към пиесите „Смях” (1923), „Скръб” (1923) и други, като някои от тях бяха възстановени наскоро в Пенза.

Уникалният „Работнически клуб” (възстановка, 2008) на Александър Родченко. Снимка: © ГТГ, Москва
Уникалният „Работнически клуб” (възстановка, 2008) на Александър Родченко. Снимка: © ГТГ, Москва
Едновременно с изложбата на Владимир Татлин, в Третяковската галерия е представена и възстановка на уникалния „Работнически клуб” (Рабочий клуб) на световноизвестния руски художник, фотограф и графичен дизайнер Александър Михайлович Родченко (Aleksander Mikhailovich Rodchenko; 18911956). Двата проекта са експонирани в съседни зали, като по този начин, освен че се допълват взаимно, те отразяват и важните принципи на конструктивизма от началото на ХХ в., които издигат категорията на функционалното на нивото на естетическото, отбелязват кураторите от ГТГ.

Интериорът „Работнически клуб” влиза в историята на дизайна през 20-те години на XX в. като едно от най-забележителните произведения, отразяващи естетиката на конструктивизма и неговия стремеж към изобретателни функционални решения.

Идеята на Родченко е за нов тип обществен интериор, който е не само предметно-битова обстановка, но изпълнява и практически функции, оказващи влияние върху отдиха и дейността на съвременния работник. Интериорът е проектиран за съветския павилион на Международната изложба на декоративното изкуство и художествената промишленост в Париж, проведена през 1925 г. „Работнически клуб” представя конструктивизма като новаторско разбиране на функционалността и рационалността на пространството, което се противопоставя на буржоазната естетика чрез простотата на формата. За този проект Родченко е отличен със сребърен медал, а след края на изложението интериорът бил подарен на Френската компартия и никога вече не се връща в Русия.

От 1979 до 1991 г. „клубът” е реконструиран няколко пъти – частично или изцяло, като са използвани оригиналните чертежи на Родченко и по запазени фотографии. Напоследък, за съвременните музеи е честа практика, в различни изложби и постоянни експозиции, да бъдат включвани възстановки на унищожени или изгубени арт обекти, като така се запълват белите полета в историческата презентация на художествения процес и творчеството на художниците се представя пълноценно, поясняват от реномираната галерия. Реконструкцията на „Работнически клуб” е изпълнена през 2008 г. в Staatlichen Kunsthalle Baden-Baden и е дарение на Третяковската галерия.

Изложбата „Бесконечная Татлин Чаша Великого” ще продължи до 26 февруари 2012 г.