Изложба на Николай Ге пита: Какво е истина?

Николай Ге, „Какво е истина? Христос и Пилат” (1890). Снимка: © Третяковска галерия
Николай Ге, „Какво е истина? Христос и Пилат” (1890). Снимка: © Третяковска галерия
МОСКВА. Най-големият изложбен проект за 2011 г. на Третяковската галерия (Государственная Третьяковская галерея; ГТГ) представя творчеството на един от най-значимите, своеобразни и емоционални художници, работил през втората половина на XIX в. – Николай Ге (Nikolay Ge; 1831-1894). Експозицията, която включва повече от 200 негови произведения, разкрива нов поглед към творчеството му, което се опитва да отговори на „вечните” въпроси, съобщава пресслужбата на световноизвестната галерия.

Изложбата „Какво е истина?” (Что есть истина?; „What is Truth?”) представя Николай Ге не само като автор на христоматийно известни исторически платна и портрети, но и като създател на новаторски в своята трактовка и пластичен език картини от известният му евангелски цикъл, пейзажист, забележителен майстор на рисунката…

Съвременниците на художника възприемали живописта му като небрежна и тревожно-емоционална, а неочакваността и смелостта на композиционните решения, били приемани като грешка.

Николай Ярошенко (1846-1898), „Портрет на Николай Ге” (1890). Снимка: © Wikipedia
Николай Ярошенко (1846-1898), „Портрет на Николай Ге” (1890). Снимка: © Wikipedia
Николай Ге се приближава към границата на естетическите норми на ХIХ в.

но не ги приемал напълно и дори ги разрушавал, смятат изкуствоведите от ГТГ. Изложбата дава възможност творчеството на художника да се види като уникално, цялостно явление, в което съдържанието и методите на изразяване са органично свързани и отговарят на напрегнатите духовни, нравствени и идейни търсения през втора половина на века.

Критиците упреквали Ге и за това, че много от произведенията му изглеждали като незавършени, макар че художникът смятал обратното. В този контекст, една от целите на изложбата е да премахне този негативен оттенък, като бъде осъзнато новаторството на неговия художествен език, изпреварил времето си. Николай Ге продължава романтичната традиция, но в същевременно е един от „източниците” на експресионизма в руското изкуство. Представените живописни платна са съпътствани от кореспондираща графика, която обяснява логиката в развитието на неговите идеи и тяхната еволюция. Според изследователите на творчеството му, пробивът в новата естетика – естетиката на протоекспресионизма – се усеща именно в ескизите и етюдите на Ге.

От ГТГ разказват, че изложбата „Какво е истина?” била предшествана от огромна изследователска работа, която довела и до сериозни научни открития. Например, под живописния слой на „Какво е истина? Христос и Пилат” (1890) била открита друга композиция – „Милосърдие” (1879), позната само от фотографии и бележки на съвременници. А проблемите с реставрацията на две други голямоформатни произведения – „Предвестници на възкресението” (1867) и „Съдът на синедриона. Кой е виновен за смъртта?” (1892), които дълго време се намирали във фондовете на галерията, довели до разработката на уникална методика, чрез която изображенията били възстановени.

Несъмнен интерес за посетителите на изложбата ще представлява и пълната колекция от 55-те рисунки (17 от тях двустранни) на художника, откупени от частна сбирка в Женева. Според експертите, художествената стойност на тези графични творби, показващи майсторството на Ге като рисувач, е огромна.

Изчерпателността и целостта на колекцията са уникални –

техният брой надхвърля обема на всички известни до днес графични произведения на маестрото, а съдържанието им отразява най-съществените принципни страни в творчеството му, даващи възможност то да бъде разбрано.

Николай Ге, „Петър I разпитва царевич Алексей Петрович в Петерхоф” (1871). Снимка: © Третяковска галерия
Николай Ге, „Петър I разпитва царевич Алексей Петрович в Петерхоф” (1871). Снимка: © Третяковска галерия
На няколко пъти, Николай Ге напълно променя своя живот. Неговата биография може да послужи за основа на увлекателен епичен филм с постоянно променящ се декор, настроения, увлечения… Художникът, с френски корени (дядо му пристига в Русия в края на XVIII в.), е роден във Воронеж, учи в гимназия и във физико-математическия факултет на Киевския университет. Следва в Художествената академия в Перебург, в Италия, отново в Питер… Заедно с Иван Крамской (1837-1887), Григорий Мясоедов (1834-1911) и Василий Перов (1833-1882) участва в създаването на Дружеството на передвижниците (Товарищество передвижных художественных выставок); увлича се от руска история; картината му „Петър I разпитва царевич Алексей Петрович в Петерхоф” (1871) постига огромен успех; разочарован от творчеството си и от своето обкръжение, той се оттегля в Ивановския чифлик в Черниговска губерния, където изоставя рисуването и се заема със селско стопанство; вдъхновен е от личността и учението на Лев Толстой (1828-1910); рисува картините от „Страстният цикъл”, последван от нов подем в творчеството му; завръща се към художествения живот и става кумир на младите художници; създава своя школа от ученици и последователи…

Структурата на изложбата „Какво е истина?” е подчинена на драматургията в биографията на Николай Ге и е съставена от шест цикъла: „Художествената академия. Началото” (1850-1857), „Италия” (1857-1870), „Петербург. Сред передвижниците” (1870-1875), „Чифликът (Хотор). Украйна” (1876-1894), „Ге и Толстой” (1882-1894), „Страстният цикъл” (1884-1894).

През живота си, художникът на два пъти се увлича от пейзажния жанр – в Италия и в Украйна, макар че картините, които рисува по това време, остават извън вниманието на публиката. В тези два периода, Ге, който е романтик по душа, се вдъхновява от светлината при залез и през нощта (в изложбата са показани съвременни фотографии на реалните места, на които е рисувал художникът)

Николай Ге, „Лев Толстой” (1884). Снимка: © Третяковска галерия
Николай Ге, „Лев Толстой” (1884). Снимка: © Третяковска галерия
Италианският период на Николай Ге, който продължава 13 години –

от 1857 до 1870 г., е време на напрегнато търсене на авторското „Аз” и на „основната тема”. Тогава той рисува шедьовъра „Тайната вечеря” (1863), среща се с художника Александър Иванов (1806-1858), с философа и революционер Александър Херцен (18121870) и с анархиста Михаил Бакунин (18141876). Изложбата в ГТГ представя много подробна колекция от този период.

Както стана ясно, художникът е един от инициаторите на знаменитото Дружество на передвижниците. През 70-те години на XIX в., когато демократическият реализъм е във възход, Ге не е от най-продуктивните автори, за разлика от следващите две десетилетия, когато той достига върховете на творческата и личностната си зрелост. В същото време, художникът се оказва в центъра на обществения интерес – картината му „Петър I разпитва…”, нарисувана през 1871 г., провокира вълна от възторг, но и от разгорещени спорове. Времето между 1870 и 1875, прекарано с передвижниците, е представено в раздела „Петербург…”, който включва историческа живопис и редица портрети.

През 1876 г., верен на своя нравствен максимализъм, художникът решава да избере „пътят на отшелника”. Ге заминава за Ивановския чифлик и остава там до края на дните си (раздел „Чифликът…”). През 90-те години, след запознанството с Толстой, който оказва дълбоко влияние върху неговото творчество, скромният чифлик се превръща в място за поклонничество на хора, търсещи отговор на основните житейски въпроси.

Живописецът става близък приятел с Лев Николаевич и последовател на неговото религиозно-философско учение. В разделът „Ге и Толстой”, който обхваща периода от 1882 до 1894, са представени портрети на писателя и на неговото семейство, цикъл илюстрации към „Кратко изложение на Евангелието” и към разказа „Защо хората са живи?”, чийто автор е големият писател…

Николай Ге, „Голгота” (1893). Снимка: © Третяковска галерия
Николай Ге, „Голгота” (1893). Снимка: © Третяковска галерия
Библейските теми са основни за художника

и той се обръща често към тях. „Страстният цикъл” (произведения, рисувани между 1884 и 1894 г.) се превръща в истински връх в творчеството на Николай Ге и, днес, предизвиква смайващо впечатление, като завладява с разкрепостените и разнообразни изразни средства, които той използва. В експозицията са показани и живописни, и графични работи от вълнуващата серия, като по този начин зрителят може да се запознае в детайли с пътя на десетилетните търсения на автора. Кулминацията на евангелската тема в изложбата е разтърсващата експресивна творба „Разпятие” („Голгота”; 1892), която пристигна в руската столица от парижкия Музей „Орсе” (Musée d’Orsay)…

За последен път Третяковската галерия е показвала изложба на Николай Ге през 1970-1971. Сегашната експозиция се вглежда в богатото му наследство по нов начин, без идеологическите и естетическите ограничения на миналото. Своеобразното ядро на изложбата са произведения от колекцията на ГТГ – около 130 творби, Руския музей – 40, от Киевския музея и т.н. По случай 180-годишнината на художника е издаден и обширен каталог, който представя 350 негови произведения, сред които има и непубликувани досега образци, намиращи се в частни колекции.

Изложбата „Какво е истина?” ще продължи до 5 февруари 2012 г.