Дом „Витгенщайн” показва „Златните страници на Средновековна България”

Сградата на Дом „Витгенщайн” във Виена. Снимка: © artnovini.com
Сградата на Дом „Витгенщайн” във Виена. Снимка: © artnovini.com
ВИЕНА. Фотоизложбата „Златните страници на Средновековна България” на Иво Хаджимишев и на изкуствоведката проф. д-р Аксиния Джурова, ще представи Българският културен институт (БКИ) Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein) в рамките на туристическото изложение в Инсбрук. На 24 април, вторник, от 14.00 до 20.00 ч., в Усрулиновите зали в алпийския град, ще бъдат експонирани над 40 фотоса, които ще покажат културните достижения на България през Средновековието. Съорганизатори на събитието са Посолството на България в Австрия и Службата по туристическите и икономическите въпроси при българското посолство, съобщиха от културната институция във Виена.

Днес, 3 април, от 19.00 ч. в галерия „Партер” на БКИ (1030 Wien, Parkgasse 18), ще бъде открита самостоятелната изложба „Разкрити цветни полета и скицирана живопис” (Freigelegte Farbfelder und gezeichnete Malerei) на турския художник Ахмет Оран (Ahmet Oran).

Авторът е роден през 1957 г. в Турция. От 1977 до 1987 е учил живопис в класа на Аднан Чоклер (Adnan Çoker) в Академията за изящни изкуства в Истанбул, а между 1980 до 1985 г. учи живопис, стъклопис и графика в класа на Карл Унгер (Carl Unger) във Виенското висше училище за приложни изкуства (Wiener Hochschule für angewandte Kunst). През последните две десетилетия участва в редица самостоятелни и групови изложби в Европа, Азия и Америка.

Част от изложбата на художника Ахмет Оран. Снимка: © artnovini.com
Част от изложбата на художника Ахмет Оран. Снимка: © artnovini.com
В настоящата си изложба Ахмет Оран показва над 15 от най-новите си голямоформатни творби, които впечатляват със своя дълбок символизъм и с интерпретирането на цвета, който излиза от обозримите предели на абстрактното, за да се превърне във философска категория, в знак (в буквалния и в преносния смисъл) на изяществото. Произведенията на Оран привличат с неконвенционалната си техника на живописване и разбира се, с размерите на платната, чието въздействие се подчертава от уникалния интериор на сградата. Продължителността на изложбата, чиито съорганизатор е Австрийско-турският икономически форум, е до 20 април.

До 27 април, петък, в галерия „Приземен етаж”, ценителите на изобразителното изкуство могат да видят съвместната експозиция Ver Sacrum („Свещена пролет”) от творби на художниците Стефка Николова (иконопис) и Марио Николов (живопис). Изложбата е посветена на предстоящите Великденски празници, допълват от БКИ.

…Пролетта – символ на раждането на новия живот, метафора на пробуждането на Духа, олицетворение на Възкресението…

Ver Sacrum… Преди 115 г., във Виена, Херман Бар (Hermann Bahr; 1863-1934) „обявява” създаването на Сецесиона, а изразител на новата „естетическа основа” става списанието Ver Sacrum, в което сътрудничат художници като Густав Климт (Gustav Klimt), Йозеф Хофман (Josef Hoffmann), Коло Мозер (Kolo Moser)… През 2012 г. светът на изобразителното изкуство чества 150-годишнината от рождението на Климт, човекът, чиято „гениална” целувка промени света…

Експозицията Ver Sacrum ще е на разположение на ценителите до края на април. Снимка: © artnovini.com
Експозицията Ver Sacrum ще е на разположение на ценителите до края на април. Снимка: © artnovini.com
С изложбата си Ver Sacrum („Свещена пролет”) Стефка Николова и Марио Николов споделят индиректно с ценителите на Изящното възхищението си от гордата и възвишена Belle Époque и изразяват възторга си от творческата свобода на онези артисти, които оставиха на света безценно съкровище на своето уникално изкуство, казват от Българския културен институт.

Експозицията, която художниците представят в Дом „Витгенщайн”, продължава диалога между двамата, започнат през 2008 г. с изложба във Варна, който беше последван от три вълнуващи „разговора” между традицията на православната икона и безграничните интерпретации в модерната живопис, които те „проведоха” заедно с виенската публика през следващите няколко години…

Във Ver Sacrum неконвенционалната беседа между сакралното и трансцеденталното, между мистичното и разбираемото, продължава, но към нея се прибавят нови измерения, нови пространства и… нови творби. В своите произведения Стефка Николова интерпретира посланията на някои от най-известните православни образци, като запазва оригиналната иконографска техника, но сега те са в значително по-големи формати…

Абстрактни, геометрични, с наситени цветове, новите картини на Марио Николов отвеждат зрителя в сякаш познати „територии”, но освен символите (някои от тях вдъхновени и от сецесиона), акцент са и думите. Думите като знак, думите като метафизика, думите като общуване… Защото в „Началото бе Словото…”

На 12 април, четвъртък, от 19.00 ч., поклонниците на Десетата муза ще имат възможността да се насладят на една истинска кинокласика – филмът на режисьора Борислав Шаралиев „Всичко е любов” (1979). Прожекцията в Зала № 1 на галерия „Партер”, е поредицата „На кино в Дом Витгенщайн” и е посветена на 60-годишнината на актьора Иван Иванов.

Филмът „Всичко е любов” е един от малкото български филми, които в края на 70-те години на ХХ в. подлагат на съмнение тезата за социалната справедливост на обществото. Нещо повече, филмът на Борислав Шаралиев и Боян Папазов показва недвусмислено съществуването на два свята, разделени от неумолимата пропаст на неравенство, допълват от БКИ.

Признат за един от шедьоврите на българското кино и филм с изключителен касов успех (предвид конюнктурата у нас в края на 80-те години), лентата е носител на Награда за сценарий и Награда за дебют на Иван Иванов на Съюза на българските филмови дейци (1979), а изпълнителката на главната роля Янина Кашева беше отличена с Специалната награда, Наградата за женска роля и Наградата на критиката на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза” във Варна през 1980 г.

Сценарарист на „Всичко е любов” е Боян Папазов, оператор – Стефан Трифонов, а музиката е на Веселин Николов. Във филма участват Иван Иванов, Янина Кашева, Мария Стефанова, Илия Раев, Вълчо Камарашев, Мая Владигерова, Йордан Спиров и др.

Традиционният бароков концерт на триото проф. Йозеф Щолц (Prof. Josef Stolz) – чембало, д-р Волфганг Оберкоглер (DDr. Wolfgang Oberkogler) – цигулка и проф. Гюнтер Томасбергер (Prof. Günter Thomasberger) – виолончело, ще се състои на 15 април, неделя, от 19.00 ч. в галерия „Партер”. Програмата „Виртуозна класика” ще представи творби на Луиджи Бокерини (Luigi Rodolfo Boccherini; 1743-1805) и Йозеф Хайдн (Franz Joseph Haydn; 1732-1809).

Музикантите от триото са членове на Виенския симфоничен оркестър и камерен музикален ансамбъл Musica Vitrioli, който е съорганизатор на концерта.

Четвъртата среща от инициативата „Да дадем думата на звука” (Dem Ton Ein Wort) се проведе на 22 април, неделя, от 15.00 ч. галерия „Партер”. Темата на разговора е „Витгенщайн – Виена – Музиката” (Wittgenstein – Wien – Musik), а участници ще бъдат проф. Алън Яник (Prof. Dr. Allan Janik) – философ, преподавател в университетите в Инсбрук и във Виена и журналистката д-р Ирене Зухи (Dr. Irene Suchy), която е ръководител на телевизия ORF Кultur. Музикалните примери ще бъдат изпълнени от кларнетиста Даниел Отензамер (Daniel Ottensamer) и от пианиста Кристофър Тракслер (Christoph Traxler)… Съорганизатор на събитието е Schweitzer Musik Managеment – Виена.

Стефан Стоев, основател и председател на IDEA Society. Снимка: © artnovini.com
Стефан Стоев, основател и председател на IDEA Society. Снимка: © artnovini.com
След успеха на съвместните инициативи на БКИ „Дом Витгенщайн” и културното дружество IDEA Society („Идейно общество”), които се състояха през 2010 г. и 2011 г., на 26 и 27 април, четвъртък и петък, от 10.00 до 17.00 ч. в галерия „Партер” на института, ще бъде представен новият им проект, подкрепен от отдел „Култура” на община Виена – двудневна изложба на Международната колекция Pangaea. В нея са включени художници от България и артисти от български произход, като тяхното участие е символ на междукултурния диалог и апел към световния мир. Основен гост на изложбата ще бъде художничката Габриела Мария Хабсбург.

Основател и председател на IDEA Society е Стефан Стоев (Stefan Stoev), който е посланик на мира към Международната организация за мир към ООН. Стоев е доктор на икономическите науки и магистър по международни финанси и международни икономически отношения. Автор е на редица академични и неакадемични статии и е организатор на многобройни международни културни събития.

В продължение на четири години, Стефан Стоев изгражда Международната колекция Pangaea, чиято тема е „Нашето общество днес и утре”. С поредицата от културни събития, които организира, той подкрепя и развитието на модерното българско изкуство в световен мащаб. Към инициативата Pangaea се присъединиха както голям брой български художници, певци, скулптори, фотографи и актьори, така и техни колеги от целия свят…

Програмата на „Дом Витгенщайн” за този месец ще завърши на 30 април, понеделник, с литературно четене и представяне на книгата „Дегард” на младия писател Васил Георгиев, които ще се проведат в галерия „Партер” от 19.00 ч.

Васил Георгиев е роден в София през 1975 г. Доктор е по право, работи като адвокат. Неговите „упътвания” за софийските улици бяха публикувани през 2010 г. от списание „Една седмица в София” в сборника „Уличник. Истории на софийските улици”. Писателят сътрудничи на изданията „Мениджър”, „Его”, „Едно” и други. Дебютира със сборника „Будистки плаж“ (2008), а литературната критика го определя като „мъдрец сред българските писатели”. През миналата година, за новата си книга с разкази „Деград”, той получи наградата на издателство „Хеликон”.