„Добрият пастир” на Христо Христов спря в холандското абатство Свети Адалберт

След седем години на интензивна изложбена дейност в България скулпторът Христо Христов отново представя свои творби в чужбина. Снимка: © artnovini.com
След седем години на интензивна изложбена дейност в България скулпторът Христо Христов отново представя свои творби в чужбина. Снимка: © artnovini.com
Известният български скулптор показва над 70 творби в най-стария манастир в Нидералндия.

ЕГМОНД-БИННЕН. Слънцето трудно пробива зимните облаци над Бенедиктинския духовен център (Centrum voor Benedictijnse Spiritualiteit) в северното холандското абатство Свети Адалберт (Abdij van Egmond; Sint-Adelbertabdij) и става повод за едва доловимите усмивки на неговите обитатели. Но сега братството е развълнувано от друго – от самостоятелната изложба „Добрият пастир” (The Good Shepherd) на българския скулптор Христо Христов (Christo Christov), по време на чието официално откриване, днес, в 15.00 ч. (местно време), приветствие към посетителите, от името на абат Герард Матийсен (abt Gerard Mathijsen), ще прочете сестра Карин Леливелд (Karin Lelyveld).

Изложбата на варненския скулптор в галерията на Бенедиктусхоф (Benedictushof) беше донякъде изненадваща и за самия него. Когато го попитах: „Как така, твои неща в бенедиктински манастир?”, той ми отговори: „Както обикновено се случва, срещаш се с някого и той ти казва: „Знаеш ли, има едно място, където можем да предложим твои работи, пък каквото стане… Минава време, почти си забравил и един ден получаваш покана…”

Изглед с галерията (вдясно) на бенедиктинския манастир в холандското абатство Свети Адалберт. Снимка: © abdijvanegmond.nl
Изглед с галерията (вдясно) на бенедиктинския манастир в холандското абатство Свети Адалберт. Снимка: © abdijvanegmond.nl
Не зная как е по света, но струва ми се, че българските художниците с основание са фаталисти (в добрия смисъл на думата). Причините за това са естествено обясними… За тази изложба Христо се подготвя почти година, като през по-голямата част от това време – инкогнито. Въпреки първоначалната ми изненада (което в случая нямаше особено значение), се оказа, че монасите от абатство Егмонд са хора, които разбират освен от Божиите дела, но и от това как се управлява галерия – Stichting Museum Sint Adelbertabdij Egmond е създадена през 2008 г. Специално за изложбата художникът отпечата великолепен каталог, много допълнителни материали, засне кратък документален филм… И, разбира се, подготви впечатляваща колекция от творби: 30 бронзови пластики, 25 живописни платна и около 20 рисунки (снимки от експозицията можете да видите тук)

Последната изява на скулптора у нас беше изложбата „Сезонът на вълците”, която той показа през ноември-декември 2011 г. във варненската галерия Le Papillon. Тогава от кураторите написаха: „Авторът за пореден път демонстрира последователност в тематиката, свързана с българските традиции и християнската символика. Той създава знакови образи и кодове, чрез които разпознаваме елементи от това наследство в интерпретацията на конкретната тема, а също и в избора на образно-пластичния език при създаването на скулптурните или живописни творби…”

Плакатът за изложбата на българския скулптор. Снимка: © abdijvanegmond.nl
Плакатът за изложбата на българския скулптор. Снимка: © abdijvanegmond.nl
Християнството. Името на изложбата „Добрият пастир” не бива да подвежда не става въпрос за религиозни сюжети. Нито пък названието е търсено преднамерено – в контекста на мястото, където се провежда изложбата. Но в произведенията, които художникът представя, наистина се усеща силен християнски дух, ала не в тривиалния смисъл, а по-скоро като изстрадано и преживяно лично откровение.

„Добрият пастир” е тема, по чиито многопосочни аспекти като морал, естетическо предизвикателство, дори и като смел опит за автобиографично опознаване, Христо Христов разсъждава отдавна. В тази творба, в нейното пластично решение, в композицията и в семантика й – се срещат християнската чувственост с езическата първичност, (не)приемането на миналото, (не)съгласяването с настоящето и (не)предвидимостта на бъдещето, но най-характерно за нея е, че посочва Пътят, неизбежно белязан от Разпятието и Възкресението (като библейски притчи, метафори и реалност)

Подобни размисли съпътстват почти цялото досегашно творчество на артиста. Но заедно с философските проекции на неговата скулптурата и живопис, в своите творби той продължава да изследва формата, пластиката и не на последно място – цвета. И ако приемем, че промените по отношение на скулптурата му са едва забележими (без това да е проява на консерватизъм, а по-скоро на логика), лично за мен, като ценител на творчеството на Христо, по-интересни са метаморфозите в живописта му – напоследък в платната и рисунките му се долавя едно спонтанно усещане за монументализъм, ала не като мащаби, а като сюжети, цветови отношения, послания и въздействия, чиято виталност бихме могли да усетим в „Тишина” (Silence), „Полет” (Flight), „Самотни брегове” (Lonely Coasts) и особено в „Пътят” (The Road), „Усещане за полет” (Feeling Of Flight), „Свети Георги” (Saint George)…  

Централната творба на експозицията – бронзовата скулптура „Добрият пастир”. Снимка: © Христо Христов
Централната творба на експозицията – бронзовата скулптура „Добрият пастир”. Снимка: © Христо Христов
Скулптурата. Апотеоз на копнежа: да полетиш „Полет” (Flight) или „Люлка” (Eqilibrium), да запазиш живота си чист и невинен като детска игра – „Всеки има своя кон” (Everyone Has His Own Horse) или „Едно, две, три… Едно, две, три…” (One, Two, Three… One, Two, Three…), да откриеш за себе си (и за околните) измеренията на сакралността „Орфей” (Orpheus) или „Молитва” (Prayer)„Скулптурата е поезия!” – споделя артистът. Тъжна, възторжена, експресивна, изящна… Лично прозрение, което не се нуждае от никакви други доказателства, защото е категорично описано в произведенията, родени сред (и след) безбройните часове прекарани в ателието; творения, пораждащи онези необясними трепети и неподправено вълнение, които човек изпитва от досега с истинското – единственият друг възможен синоним е откровеното – изкуство…

И един друг важен аспект от изложбата: в творбите си авторът събира на едно място различни исторически епохи, като време, пространство и духовност. И затова, днес, изложени в специфичното пространство на бенедиктинския манастир в абатство Егмонд, за определен период неговите произведения попадат в противоположен на „светската суета” контекст, където обаче ще се случва едно своеобразно тайнство-синергия между (само) привидно различни като метафизика, културно-естетически напластявания и духовност проекции. Взаимодействие, чието продължение, почитателите на изкуството на Христо Христов ще очакват с голям интерес…

Руините на манастира в Егмонд-Биннен през 1725 г. - рисунка от неизвестен художник. Снимка: Alkmaar Archive, North Holland
Руините на манастира в Егмонд-Биннен през 1725 г. – рисунка от неизвестен художник. Снимка: Alkmaar Archive, North Holland
Абатство Егмонд

е създадено около 920-925 г. от графът на Фризия Дирк I (Dirk I Theoderic; 870-928/944), който управлява от 896 до 928/939 г. Около 950 г., със средства отпуснати от неговия наследник Дирк II (Dirk II; 920/930 988) на мястото на сградата на дървения женски манастир, е изграден каменен, а освещаването му става около 975 г. По същото време в светата обител пристигат група бенедиктински монаси от Гент, Белгия, за да заменят монахините, които се преместват в абатство Бенебрьок (Bennebroek Abbey). През 1573 г., преди обсадата на Алкмаар от испанците, най-старият манастир в Холандия е напуснат от неговите обитатели, а средствата за издръжката му са пренасочени към новосъздадения университет в Лайден (Universiteit Leiden).

През 1933 г. на мястото на бившето абатство Егмонд е създадено ново, но също посветено на Свети Адалберт. Две години по-късно, върху стария манастир са издигнати нови сгради, които през 1940 и в началото на 50-те години са реконструирани и разширени. 1984 е знаменателна за историята на братството – в манастира са върнати мощите на светеца-чудотворец, които от XVI в. се съхранявали „на сигурно място” в близкия град Хаарлем (Haarlem).

Свети Адалберт Егмондски

e живял през VIII в. Принц по произход, той е роден в англосаксонското кралство Северна Умбрия (Northumbria). Става монах в абатство Ратмелсиги (Abbey of Rathmelsigi), а около 690 г. заедно със Свети Уилброрд (Saint Willibrord; 658-739) по-късно първи епископ на Утрехт (Utrecht), заминава на мисия във Фризия (днешна Холандия), където умира през 740 г. На мястото, на което е погребан, е издигнат бенедиктинския манастир, който днес носи неговото име. В различни произведения на изкуството Свети Адалберт е изобразяван с корона и с положен в краката му скиптър или с далматика и корона, държащ скиптър. Католическата църква отдава почит светеца на 25 юни.

Изложбата „Добрият пастир” на Христо Христов в абатство Егмонд ще продължи до 31 март 2013 г. – Възкресение Христово (по католическия обред).

* * *

Публиката в Бенедиктусхоф ще види 25 живописни платна на художника, сред които е и картината „Тишина”. Снимка: © Христо Христов
Публиката в Бенедиктусхоф ще види 25 живописни платна на художника, сред които е и картината „Тишина”. Снимка: © Христо Христов
Биография:

Христо Христов е роден на 22 май 1963 г. в гр. Варна. През 1982 г. завършва единственото на Балканите училище за художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско, а през 1994 г. и специалност „Скулптура” в Националната художествена академия в София, където е студент на проф. Димитър Бойков. От същата година е член на СБХ.

Първото си участие в голяма експозиция авторът прави през 1994 г., когато показва свои работи в Националната изложба „Скулптура”, организирана от галерия „Досев” в столицата. Година по-късно, скулпторът излага творбите си в галерия Georg на остров Зюлт, Германия, която презентира немски и български художници и в най-скъпия хотел в света – Burj Al Arab в Дубай. В едно от фоайетата на този уникален хотел, построен във формата на кораб, е експонирана негова бронзова пластика. През 1996 г., в столичната галерия „Макта”, скулпторът представя своята първа самостоятелна изложба. Оттогава до днес той има редица индивидуални изяви и участия в общи проекти в България и чужбина.

Художникът е автор на годишните награди „Спортен Икар” на фондация „Български спорт”, които изработва от 1997 г. През 2000 г. става лауреат на наградата „Златно перо” за принос към българската култура. Същевременно артистът участва и в няколко симпозиума по скулптура – „Море от форми” (2002, 2003) в Златни пясъци, Международен симпозиум – камък (2003), Вунсидел, Германия и др. Негови пластики участват в общата изложба, която се проведе през 2002 г. в сградата на Европейския парламент в Брюксел (кабинет на еврокомисаря по разширяването на ЕС г-н Гюнтер Ферхойген). Сред монументалните творби, изработени от скулптора, е и пластиката, която от 2003 г. е експонирана в двора на Националното музикално училище „Любомир Пипков”, София.

Христо Христов е лауреат на Първа награда в конкурса „Регионални награди „Алианц България” за скулптура – 2010”, както и на Първа награда от Биеналето на малките форми в Плевен.

Изложби:

2011 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2011
– обща изложба „Петият сезон”, галерия „Сезони”, София;
2010 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2009 – самостоятелна изложба, галерия „1908”, София;
2009 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2009 – самостоятелна изложба, галерия „Аросита”, София;
2008 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2007 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2007 – обща изложба, галерия „Класика”, София;
2006 – самостоятелна изложба, Кметство на град Бон, Германия;
2005 – самостоятелна изложба,
           Български културен институт в Берлин, Германия;
2005 – самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев”, София;
2004 – самостоятелна изложба, галерия „БулАРТ”, Варна;
2002 – самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев”, София;
2001 – представя свои творби в галерия Celine, Париж, Франция;
2001 – самостоятелна изложба в хотел Hilton, София;
2000 – самостоятелна изложба, галерия „Цар Освободител”, София;
2000 – самостоятелна изложба, галерия „БулАРТ”, Варна;
1999 – самостоятелна изложба (скулптура и рисунки),
           Български културен институт в Берлин, Германия;
1998 – участие в Национална изложба „Скулптура”, галерия „Шипка 6”, София;
1998 – самостоятелна изложба, галерия „3.14”, Берген, Норвегия;
1997 – самостоятелна изложба, галерия „Макта”, София;
1996 – самостоятелна изложба, Обединена българска банка, София;
1996 – самостоятелна изложба, галерия „Макта”, София;
1995 – участие в „Есенен салон”, галерия „Райко Алексиев”, София;
1994 – участие в Национална изложба „Скулптура”, галерия „Досев”, София.