Литературна вечер в Дом „Витгенщайн” представя поезията на Йозеф Митерман

Австрийският поет Йозеф Митерман (Josef Mittermann) е истински аристократ на духа. Снимка: © artnovini.com
Австрийският поет Йозеф Митерман (Josef Mittermann) е истински аристократ на духа. Снимка: © artnovini.com
ВИЕНА. Ако се намирате в австрийската столица и сте изкушен/изкушена от поезията, имате прекрасната възможност да присъствате на литературната вечер „Гол гостенин” (Nackter Gast), посветена на творчеството на австрийския поет Йозеф Митерман (Josef Mittermann). Събитието ще се състои днес, 13 юни, от 19.00 ч., в Зала № 1 на галерия „Партер” на Българския културен институт Дом Витгенщайн” (БКИ; Haus Wittgenstein) на Parkgasse 18.

Известният австрийски актьор и режисьор Щефан Флеминг (Stefan Fleming) ще чете на немски стихове от поетичните книги на Митерман „Гол гостенин” (2001) и „Четворно дърво” (Der vierfältige Baum; Sendy, 1998), а на български, творбите ще представи известният филолог и журналист Константин Брадваров (Konstantin Bradvarov).

Роденият през 1955 г. във Виена Йозеф Митерман е олицетворение на космополитния дух – живял е в Индонезия, Филипините, Малайзия, Южна Корея, Русия, Чехия, България и т.н. Поетът, чиято дебютна стихосбирката се нарича „Като чакал” (Wie ein Schakal; International Lyrik Verlag, 1982), е голям почитател на джаза, на реге музиката и Боб Марли (Bob Marley); на новаторите, създали Виенския сецесион (Wiener Secession) и прочутите „Виенски работилници” (Wiener Werkstätte); на изкуството на Далечния Изток… Смята, че една от най-великите книги за всички времена е „Параграф 22” (Catch-22; 1961) на Джоузеф Хелър (Joseph Heller; 1923-1999), а за своеобразен литературен връх посочва „Майстора и Маргарита” (1928/1940) на Михаил Булгаков (1891-1940), която познава от английския й превод. Знае български, чете в оригинал и истински се възхищава от поезията на Христо Ботев (1848-1876) и Пейо Яворов (1878-1914)

Сюрреалистична, вдъхновена, експериментираща с безбрежната сила и нежността на думите, поезията на Йозеф Митерман е пътуване-приключение, в което образите са и магически, и реални; любовта е само – и единствено – желание, възпято от романтичен бард; а докато човек чете стиховете му,  сякаш прелита над имагинерни светове, съградени от хармония, копнения и нескрита чувственост…

Постерът за литературното четене „Гол гостенин” в Дом „Витгенщайн”. Снимка: © haus-wittgenstein.at
Постерът за литературното четене „Гол гостенин” в Дом „Витгенщайн”. Снимка: © haus-wittgenstein.at
С любезното съдействие на автора, предлагаме на вашето внимание две негови стихотворения от книгата „Гол гостенин” (Nackter Gast):

* * *
В твоите обятия заспива времето,
сънува своя сън, изпълнен със мечти.
В мелодията на певеца пак ехти
смеха, изпълнен със копнеж
и със желание любовно.
Подобно дъжд се ронят венчелистчетата
покриват твоите гърди с уханна белота
и, сякаш в треска затрептяло,
никне пак безименното цвете.

* * *
Die Zeit schläft in deinen Armen
ihren traumerfüllten Schlaf.
In der Sänger Lieder hallen wieder
lachen voll der Sehnsucht
und der Lust.
Wie Regen fallen Blütenblätter,
decken deine Brüste duftend weiß
und wie im Fieber zitternd
blüht die Blume ohne Namen.

* * *
Пада свирепия дъжд
в тая нощ на стаено желание,
Паднаха маските, матова струйка светлик
те извайва с длетото си тънко.
Поднасям изтръпнал потира
на своето тяло към твоите ръце,
ала те го отблъскват студени.
Останал самичък в покоя на моето пиянство
Зората с едничка сълза посолих.

* * *
Der Regen fiel wie Hagelschlag
Durch diese Nacht der unerfüllten Lust,
als sich die Masken hoben
und mattes Licht der Meißel führte.
Bebend reichte ich den Kelch des Fleisches
In deine kühlen Hände,
doch du flohst vor meinem Trunke,
den ich des Morgens mit einer Träne salzte.